Миро се върна към спомените си от времето, когато е бил ученик.
Той разказа на Цеце и Дими как веднъж се сбил с друго момче, което разцепило веждата му и замалко не извадило окото му. След инцидента обаче съученикът му отишъл да го види, докато лежал на легло, и да му се извини.
Миро заключи със съжаление, че някога децата са били по-възпитани и доблестни, за разлика от сегашните поколения.